Крис Глас

Интервюираща Сузане Гоцек

Кой съм аз? И какво искам? Всеки месец си задавам тези въпроси. Аз съм творчески дух – както и гей, космополитен цветнокож човек. Не се вписвам в никакъв калъп. Аз съм нетрадиционен, уникален и труден за описание с една дума или със заглавие. Аз съм пътешественик и търсач: работа в процес, ако щете (смее се). Това, което ме движи, е моето любопитство. За мен комбинацията от любопитство и съпричастност е голямата суперсила, способна да запази света ни от множество злини. Нека бъдем откровени: шансът е доста безсмислено понятие за мен. Нищо в живота ми не е непреднамерено: израствам в своята по-висша цел. И не си губя времето. Трябва да избираме между добро и лошо в този живот и аз се концентрирам върху доброто. Много съм ясен за това - и съм напълно фокусиран. Винаги търся хора, които могат да ми помогнат да напредвам и да израствам като личност.

За мен готвенето означава събиране на хора, за да създадат специални, незабравими вечери. Пътувам много по работа и винаги нося местни продукти обратно, за да ги покажа в едно вкусно ястие за моите приятели. Всичко е въпрос на внимание към детайла – като се започне от съставките и се стигне до дизайнерските елементи на масата и в кухнята. Когато избирам храната, музиката и атмосферата в ролята си на домакин, се стремя да създам нещо наистина изключително. Обичам тези елементи на изненада: учудването на лицата на моите гости, магията на този специален момент. Най-добрите партита завършват в моята кухня.

Моята кухня у дома е мястото, където се чувствам сигурен. В същото време, както всичко останало в апартамента ми, това е шоурум, който показва важните за мен неща: изкуството, което колекционирам, сувенири – предмети, които обичам. Като казах това, наскоро се спрях на нов тип простота, използвайки само няколко топли материала, като бронз, за да придам на кухнята свой собствен уникален характер. Но фактът, че се чувствам като у дома си в кухнята си, също има много общо с хората в нея. Кухнята е мястото, което ни свързва – тя е сърцето на всеки дом.

Всеки ден има своите специални моменти. Когато се събудя сутрин от слънчеви лъчи, струящи в спалнята ми – сравнително рядко събитие тук, в Берлин – мога да плача от щастие. В този момент съм благодарен за всяка глътка въздух. Когато се обличам, избирам чорапи със забавни мотиви и живи цветове. Веднага щом изляза от апартамента, вниманието ми се насочва към хората – независимо дали проектирам домовете им или ги каня в моя. Посрещането на гости е начин на живот. И това е нещо, което разкрива много за мен: къде съм израснал, как съм пътувал, какво съм преживял в редица различни култури. Обичам да събирам хора и да прекарвам време с тях – особено с тези, които наистина харесвам.

Независимо дали като дизайнер или като домакин, творчеството ми се развива по определен модел: намирам нещо изключително красиво и изграждам света около него. Може да е съставка, която искам да покажа правилно, или прибори за хранене, поставени на масата, за да удивят гостите ми. Или мога да отида на пазара и да се вдъхновя от цветовете там: това са нещата, върху които базирам идеите си. Майка ми също ме вдъхновява. Помня какво и най-вече как готвеше, когато бях дете. Да гледам как другите готвят е като медитация за мен. Майка ми е родена домакиня. Израснах в Джорджия и детските посещения на местните пазари ме научиха какъв голям и разнообразен свят съществува отвъд моя квартал. Имаше ядки от Филипините, екзотични плодове от страни, за които дори не бях чувал. Майка ми беше голям фен на регионалната кухня; здравословното хранене беше важно за нея. Но също така готвеше със страст и любов. Нейният език на любовта беше добрата храна – и това се отрази върху мен.