Кухнята на сърфиста: Истории от кухнята на NEFF

Томас, Йоханес, кога се случи това? Кога си казахте: „И така, стига толкоз. Отказваме се!“

Й: Не беше един конкретен момент. Случи се постепенно. Бях се хванал във водовъртежа на рекламния бизнес и правех кариера, когато изведнъж осъзнах, че с всеки изминал ден ставам все по-нещастен.

Т: Току-що бях приключил със стажа си в една компания, която правеше рекламни видеоклипове в Барселона, и опасността да попадна в същия капан като Йоханес предизвика в мен реакция от типа „бори се или бягай“.

Й: Един ден, когато и двамата бяхме доста посърнали от цялото това напрежение, изпихме по няколко бири в една бирария и решихме, че трябва да направим големи промени в живота си. Това, което не знаехме, обаче, беше къде ще ни отведе това решение.

И така се озовахме в Южна Америка. Защо точно там?

Т: Основната причина беше възможността да пътуваме по хиляди мили брегова ивица, подходяща за сърфиране. По целия път от Тихуана, в северната част на Мексико, чак до южна Патагония местата за сърф се редят буквално едно след друго.

Й: Осъзнахме също, че кулинарните традиции на Южна Америка не са достатъчно широко представени в Европа и това ни мотивира: с мексиканската и перуанската кухня Южна Америка разполага с две от най-вълнуващите гастрономически култури в света. Освен това на целия континент са необходими само два езика, за да общуваш: испански и португалски.

Защо изобщо се върнахте в Европа?

Т: Попитайте капитана на някой кораб: пристанището, откъдето идва, е точно толкова важно колкото и самият кораб. И двамата живеем в Хамбург от години. Този град в северната част на Германия е наш дом – а да се завърнеш у дома е точно толкова хубаво, колкото и да тръгнеш на пътешествие.

Т: Не сме искали просто да мързелуваме на плажа, а в действителност да постигнем нещо. Имаме голям кръг от познати в Хамбург и се надяваме това да ни помогне да реализираме мечтите си.

За какво мечтаете?

Т: Искаме да отворим ресторант. Това винаги е било наша мечта и искаме да я поставим в центъра на нашия проект, за да имаме едно място, на което всичко да се случва. Всеки може да стане част от Salt & Silver, просто трябва да дойде и да хапне с нас.

Й: Смятаме да затваряме през зимата и да пътуваме до нов континент. През пролетта ще се завръщаме с ново меню, което ще отразява наученото по време на пътешествието ни. Целта на тази свобода не е просто да се шляем известно време и след това да се върнем към обичайното си ежедневие. Искаме да създадем нещо ново.

Т: Такъв е планът.

Колко важно е доброто планиране, ако се опитвате да намерите свободата?

Й: Най-вълнуващите неща, които ни се случиха по време на пътуването в Южна Америка, станаха напълно случайно. Ако планирате всеки детайл, ще пропуснете най-хубавото. Така че, когато планираме пътуванията си, обикновено се ограничаваме до основната дестинация: останалото може, доколкото зависи от нас, да се остави на случайността.

Т: Това, което мога да кажа за плановете, е че доста често те изобщо не се реализират. Проучваме културата на хранене и ежедневието в държавата, в която пътуваме. Никога не е излишно да се научи нещо за посещаваното място или пък да се усвоят няколко основни фрази на местния език.

Ако се рекламирате професионално на пазара, както вие двамата правите, няма ли опасност тази „свобода“ да се превърне в една куха фраза?

Й: Историите не са нещо, което просто се случва във въздуха: това е нашият опит. А когато човек придобие опит, защо да не го сподели с хората, ако те проявяват интерес?

Т: Популярността, която печели Salt & Silver, е чудесен страничен ефект от това, което правим, но не е причината, поради която го правим. Нашата свобода и нашите приключения по никакъв начин не са фалшиви; това, което правим, е нашият живот.

Как чувството за свобода влияе на готвенето ви?

Й: Веднъж влязохме в река Амазонка заедно с местните рибари. Те и техните семейства все още живеят без електричество и други удобства на модерния свят, затова са принудени да се препитават с това, което намират в тропическите гори. Отидохме на лов за пирани с децата от селото, които използваха за стръв мъртва чайка. След това готвихме със семействата.

Т: Учиш се да импровизираш и да се ограничаваш. Това от своя страна те кара да се чувстваш по-уверен в нещата, които правиш. Една от основните причини да напишем книгите е, за да предадем именно този опит.

Й: Не мисля, че се възприемаме като гениални готвачи! Нямаме претенции дори да бъдем обучени готвачи. Това, което притежаваме, обаче, се нарича страст – и то е нещото, към което много от останалите готвачи проявяват уважение.

Гледате ли на готвенето като на приключение…?

Й: В известен смисъл, да. Разбира се, има някои приключения, които ни се ще да забравим. Като онзи случай в Мексико, когато арестуваха Томас посред нощ с пистолет, опрян в главата. Аз лежах под един камион и успях да видя всичко.

Как се случи това?

Т: Рисувахме графити – което, като си помислим сега, беше голяма глупост – и тогава дойде полицията.

Й: Преживяванията ни в Южна Америка като цяло ни направиха по-смирени. Благодарни сме за всичко, което имаме в Германия: в много от държавите в Латинска Америка липсват основни елементи на благоденствието или сигурността, на които се радваме в централна Европа.

Т: Това не означава, че ще останем безучастни. Напротив, ще бъдем много щастливи, ако сме успели да вдъхновим други хора да излязат извън стереотипите си.

Има ли начин да запазите чувството за свобода, ако се върнете обратно на работа?

Т: Изкарваме прехраната си с това, което най-много ни харесва да правим. Това за мен се нарича „свобода“

Какво за теб означава завръщане?

Й: Завръщане означава да си готов да потеглиш към следващото приключение.