ПИСАТЕЛЯТ ФИЛИП КОЛХЬОФЕР СЕ КОМБИНИРА ЗАЕДНО СЪС СЕДЕМ ОТ СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ДА КУПЯТ ГОВЕДО, ДА ГО ОТГЛЕДАТ, СЛЕД КОЕТО ДА ГО ИЗЯДАТ. ВСИЧКО ТОВА.
Каубои & Викинги
Всички останали бяха с каубойска шапка, а аз бях с шлем с рога. . Всички останали имаха пистолети за играчки - а аз имах сатър, който блещукаше заплашително. Рогата ми миришеха нериятно, защото бяха отрязани от глава на крава. Накратко: бях на 11 и имах най-добрия костюм от всички останали деца. Моят дядо Ото беше месар с четири магазина; той колеше 45 прасета седмично и няколко по-големи животни освен тях. Поглеждайки назад, предполагам, че може би сте очаквали в един момент да купя крава - или по-скоро: говедо.
45 килограма месо
Кошът за пране наистина беше твърде малък. От това говедо се падаха по 45 килограма месо - на човек (ние бяхме осем). Своеобразно бяхме акционери, всеки плати 250 евро инвестиционен капитал. Ние гарантирахме на фермера, че ще купим животното, а в замяна фермерът се съгласи да отгледа това животно. Всеки от нас получи една осма от всичко: това означаваше една осма от рибицата, разбира се, но също и една осма от опашката, бузите, плешката и гърдите, късите ребра, дори и от самите кости.
Къде е кръвта?
Защо го направих? Става въпрос за уважение. Мисля, че в супермаркетите липсва уважение към мен, когато се опитват да продават месо, което изглежда, че е излязло от стерилно съоръжение за микроелектроника, а не от кланица. Къде са кръвта, хрущялът и другите неща, които свързват думите “стек” и “животно”? 500 г кайма за 1,50 евро? Това е също толкова неприлично, колкото да се преструваме, че животните се състоят от гърди и контрафиле и толкова, преди да опаковат останалото за Африка и да го продадат толкова евтино, че местните фермери да не могат да се състезават.
Изрезките ви правят креативни
Доброто месо има толкова по-добър вкус, че граничи с груба небрежност да ядете лоша храна. Говорим за месо, което остава със същия размер в тигана, като на дъската за рязане, тъй като не се намалява до два пъти повече от обема си заради задържана вода. Говорим за месо, което е достатъчно добро, за да няма нужда от мариноване. Нещо повече - закупуването на пакет с изрезки ви прави по-креативни. Всъщност колко хора знаят как да приготвят плешка (може да се задуши) или джолан (гулашът е подходящ)?
Животните като музикален албум
След като моят малко претоварен кош за пране най-накрая беше опакован в багажника, всяко парче внимателно увито във фризерни торбички, докато ръцете ми бяха покрити с кръв, първата ми мисъл беше: дори не знам откъде да започна. Втората ми мисъл беше: какво ще правя с всичкото това месо? И какво е “подребрица” отново? Нито съм чувал за това, нито съм го ял, камо ли да съм го готвил. В крайна сметка направих и двете. По принцип едно животно е като албум: между хитовите сингли обикновено има много друга хубава музика, ако искате да я слушате.
Без имена, моля
С дъщеря ми често ходехме да видим фермера на брега на Северно море. Видяхме животното, дори разговаряхме с него - но не му дадохме име. Не криех какво ще му се случи. Тя дойде с мен в кланицата и ми помогна да прехвърля цялото месо в багажника. Докато ми помагаше, говорихме за храна. И може би затова никога не съм я хващал да играе с храна. Е, поне това обичам да си казвам.
Дни на клане
Нека бъдем честни по въпроса: споделянето и търговията с месо не е нито ново, нито бунтарско. Преди почти два милиона години нашите най-ранни предци заедно са ловували водни козли; по-късно неандерталците преследвали мамути; много по-късно селата са се събирали за дните на клане. И така, отново с няколко приятели съм на брега на Северно море. Може би дъщеря ми би искала да дойде - облечена като викинг дори. Поне сега отново имаме сатър за месо вкъщи.
